Наградите Дарвин
Върхът на глупостта
Случвало ли Ви се е да работите с хора, чиято глупост и несъобразителност поставят тях и околните в непрекъснат риск? Ако ли не, не Ви ли се е случвало поне да чуете за дадена злополука, която е предизвикана предимно от човешката глупост?
Срещу такива хора експертите по БЗР сме безсилни. Повярвайте ми, дори най-внимателният и стриктен работодател е безсилен пред въображението на подобни хора. Те, сякаш са липсващото звено от еволюционната теория на Дарвин: хем могат да мислят и да съставят изречения, хем не могат да осмислят и да предвидят последствията от действията си.
Докато бях инспектор по безопасност и здраве в Инспекция по труда ми се случи да разследвам злополука със строителен работник, в която той загуби няколко пръста на крака си. Строителят, заедно с колегите си, решил да вдигне бетонен капак на шахта за кабели. Един от бригадата повдигнал капака с кирка. Виждайки, че капакът се изхлузва от кирката и съответно ще се затвори, поставил крака си под него, за да го спре. За негово нещастие, този ден решил да отиде на работа на строителния обект… по чехли.
Именно следствие на подобни индивиди, извършили немислими или по- скоро неосмислени „геройства“ и за тяхно съжаление завършили или със смъртта им, или със загуба на възможността им за възпроизводство, са създадени наградите „Дарвин“. Един вид за благодарност към тези хора, че са отървали човечеството от гените си и по този начин са спомогнали за продължаването на Еволюцията.
Защо сайт за безопасност и здраве да Ви запознава с подобни награди? Ами те са много подходящи за вмъкване в инструктажи, защото имат поучителен характер и защото, ако имате достатъчна любов към черния хумор, ще може да Ви развлече и забавлява поне малко, което пък ще намали стреса Ви.
В следващите седмици ще Ви запозная с историите от 2020 година. По време на четенето не забравяйте мотото на сайта, който публикува наградите (Darwin Awards: Evolution In Action) „наградите на Дарвин поздравяват подобрението на човешкия геном, като почитат онези, които случайно се отстраняват от него по грандиозен начин“!
И така, започвам с превода на първата история от 2020 г., която можем да определим като трудова злополука, на една от най-новите професии – инфлуенсърството., приятно четене:
Върхът на глупостта
Носител на награда „Дарвин“ за 2020 г.
Написано от: Джеймс Г. Петропулос
В крайна сметка студът не е виновен.
(28 октомври 2019 г., Япония) „Ръцете ми са вцепенени … но трябва да работят със смартфон“, измърмори 47-годишният Тедзу на аудиторията си на живо, докато се плъзга и залита по покритата със сняг пътека Шубашири на връх Фуджи. „Иска ми се да бях донесъл топлинни пакети“ (heat packs – топлинния пакет е подобен на охладителния, който се поставя в хладилна чанта, в повечето случаи е гъста течност поставена в полиетиленов плик, която дълго време задържа температурата, която е достигнала по-рано- б.пр.), оплаква се той и след това се чува да казва: „Чакай, мисля, че се подхлъзвам!“
На 62 мили западно от Токио, емблематичната вулканична планина Фуджи е една от трите свещени планини в Япония, висока 12 389 фута (3776 м.), посещавана от религиозни поклонници, алпинисти и туристи. Походът е студен и хлъзгав, дори по време на краткия летен сезон, когато местата за почивка са оборудвани и на разположение в полза на алпинистите. Извън сезона станциите са затворени и планинските условия са направо враждебни и негостоприемни. Зимен алпинист се нуждае от подходяща екипировка, опит в катеренето и здрав разум.
Уви, на Тедзу са липсвали и трите.
Носейки градско облекло, подходящо за типичен октомврийски ден в Токио, и не носейки нищо повече от чифт щеки за катерене, Тедзу включва смартфона си и тръгва нагоре по пътеката Шубашири, която между другото повечето алпинисти използват само за спускане. Излъчва на живо в платформата за споделяне на видео Niconico, той дава наименование на видеоклипа си „Да вървим на снежната планина Фуджи.“ Погледнато отстрани, заглавието предполага, че Тедзу смята „Снежната планина Фуджи“ за толкова безопасна, колкото ски курорт или ферма за коледни елхи. Зрителите наблюдават щастливата му разходка по покритата с пепел пътека. Скоро пепелта се превръща в сняг, а след това в преспи. Сега зрителите на Тедзу са залети от множество оплаквания за замръзналите му, вцепенени ръце и острата липса на топлинни пакети. Тези, които гледат, може би са започнали леко да му съчувстват.
Това е много подходящ момент за Тедзу да се обърне назад и да продължи живота си в относителна анонимност. Това е повратната точка. Но желанието да продължи, може би мотивирано от нежеланието да разочарова зрителите си, го насърчава да се отдалечи по- натам в очевидна и непосредствена опасност.
Продължавайки коментара в социалната медия, докато жонглира със щеките и смартфона в измръзналите си ръце, Тедзу демонстрира класически случай на неправилно поставени приоритети, когато заявява, че въпреки изтръпналите крайници, „ТРЯБВА да продължи да работи“ на живо. Несъмнено зрителите му забелязват, че пътеката изведнъж се е стеснила, защитната ограда е свършила и той е опасно близо до ръба. Сега той е преминал тънката червена линия на безвъзвратността. Няма абсолютно нищо, което зрителите му биха могли да направят, освен да се настроят с недоверие или може би да залагат помежду си за шансовете му да се завърне непокътнат.
„О, това място е хлъзгаво, става опасно „, забелязва той със закъснение,“ Опитвам се да мина покрай скалите, да, скалите. Това е стръмна път …! “ Неговата аудитория чува ли успокояващия звук от котките, които захапват леда, докато той продължава покрай предпазната ограда през необезопасената територия? Разбира се, че не. Той не носи котки.
Наклонът в тази точка е 30 градуса, както всеки, все още гледащ, е могъл да види. В своята разходка, стъпка по стъпка по все по-рискован път, Тедзу често се подсеща да не падне. Някои от зрителите му биха могли да избухнат в смях при внезапното му осъзнаване за това, в което се е забъркал. Неподходящите му обувки сега започват да го затрудняват, докато се спъва и препъва. Неведнъж той се пита дали е „на прав път“. Зрителите по това време знаят отговора.
Удивително близо до върха за любител зимен турист, Тедзу най-сетне изрича антиклиматичните думи: „Чакай … подхлъзвам се!“ Опитните катерачи на планината Фуджи казват: „Ако започнете да се подхлъзвате, имате ЕДИН шанс да се спасите, преди да е станало твърде късно.“ Дори в този момент, Тедзу може да изпусне телефона си и да забие щеките си за катерене в земята …! Но не. В един миг става очевидно, че неговият смартфон е по-интелигентния от двамата. Все още на живо, Тедзу започва неконтролирано плъзгане по скалистия снежен склон. Зрителите се наслаждават на зрелище от размахващи се крака и щеки, които се спускат свободно. Няколко секунди по-късно кадрите от телефона рязко спират, последното смразяващо изображение показва щека за катерене, замръзнала в средата на полета си.
Зрителите незабавно алармират властите. Безжизненото тяло на 47-годишния инфлуенсър е намерено на следващия ден на височина 9800 фута (2987 м.), на 1000 метра от мястото, където е започнало падането му. Поради слабата си подготовка героят е затрит. Всичко, от което Тедзу се е нуждаел, са ръкавици, котки и капка здрав разум. Щял е да създаде грандиозен поток на живо по изкачването на светата планина на Япония и е можел да има още 47 години, за да живее и да се наслаждава на това преживяване. Гледайки видеото, човек почти може да усети „умопомрачителния студ“, който описва Тедзу, но в крайна сметка вината не е била на студа!
„Изтръпнали ръце, вцепенен мозък.“
