Към кои специалисти да се обърнем при периодични прегледи?

Винаги съм се питал защо думата здравословни присъства при наименованието на безопасните условия на труд.

Едно е да говорим за безопасни условия на труд, което е ангажимент на работодателя да ги осигури, но съвсем друго са здравословните. Лично аз се досещам за много малко професии, които биха могли да бъдат здравословни, като планинските спасители и горските пазачи. Определено служителите в мините, на строителния обект, в поточните фабрики, че дори и в IT сферата няма как да имат здравословни условия на труд, поради факта, че работата им дори при най-добрите възможни условия, пак няма да може да подобрява здравето им, сравнение с това да са на почивка в планината, на спа или друго.

Има обаче едно задължение на работодателите, което се грижи за здравето на служилите и ги предпазва от сериозни заболявания, а именно профилактичните прегледи.

През трудовата си практика съм се нагледал на различни работодатели. Докато бях държавен служител, в рамките на седем години, отидох на само един профилактичен „преглед“, като тук кавичките не са случайни. Изследваха ни по иновативен метод. Дойдоха трима души, с един лаптоп, пръчка свързана към него с USB и принтер. Преглеждания хваща пръчката, а експерта, който го преглежда задейства програма, която анализира здравословното състояние. Следствие на това принтера изплюва резултати за здравословното състояние, които са малко по-неточни от гледане на кафе.

В частния сектор имах възможност да се срещна с работодатели, които наистина искаха прегледите да са адекватни и да следят за състоянието на служителите им, като спомогнат за ранната диагностика на опасните заболявания, които могат да ги застрашат. Именно поради факта, че имах запитвания от тях, съвместно със здравния икономист Аркади Шарков, приготвихме този материал, който да насочи работодателите към какви специалисти да се обърнат работодателите при организиране на профилактичните медицински прегледи.

В последните две години голяма част от профилактичните прегледи бяха отложени, поради световната пандемия от COVID-19. Към момента тя е до голяма степен овладяна, а новите щамове стават все по-малко опасни за населението (намалява броя на хоспитализираните и смъртността), което пък доведе до нормализиране на живота на обществото.

Нека уточним, че законодателя, чрез Наредба 3 от 28.02.1987 г. ни е вменил задължителни изисквания за периодични медицински прегледи, както следва:

• анамнеза, за изясняването на рискови фактори за възникване на социално значими заболявания – СТМ;
• лекарски преглед – интернист;
• измерване на теглото и ръста – интернист;
• измерване на кръвното налягане – интернист или кардиолог;
• Електро-кардиограма (ЕКГ) при лицата над 30-годишна възраст или при анамнестични или обективни данни за сърдечно заболяване – препоръчва се да се направи от кардиолог;
• изследване на урина – албумин, кетонни тела, уробилиноген, хемоглобин и захар – лабораторни изследвания;
• пълна кръвна картина + ДИФ. Като препоръчваме да добавите ДКК за да се диагностицира евентуално наличие на вирус или усложнения от претърпян от служителя вирус.
• в случай на работа с видеодисплеи следва да се направи очен преглед при офталмолог, съгласно Наредба №7 от 15.08.2005 г. за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с видеодисплеи;
• в случай, че преглежданите служители са заети предимно в офис от типа open space (отворено пространство), препоръчваме, в оценката на риска да добавите един нов риск, който все по-усилено се налага е увреждане на слуха, следствие работа с аудио слушалки, съответно неспазване на инструкциите на производителите за максимално допустими децибели (dB) на слушане. В тази връзка за тях препоръчваме да се изследват от отоларинголог.
• отново при офис служителите – често възникват заболявания свързани с нервната система, следствие от непрекъснато стоене в седнало положение в продължение дълго време или при лоша ергономия. В тази връзка за тях следва да се осигури и преглед при невролог.
• други изследвания са описани в наредби касаещи различни специфични дейности, съответно рискове, които ги заобикалят. За тях може да се обърнете към службата си по трудова медицина, като тя е длъжна да ви състави списък със специалистите при които следва да отидете.

Както може би, вече сте обърнали внимание, законовата рамка е от 1987 г., съответно няма как да изчерпва настоящите здравословни рискове, които застрашават служителите. В тази връзка си позволихме да разширим обхвата на прегледите извън горепосочените и задължителни за специфичната дейност, като сме се съобразили със статистиката издавана от НСИ за водеща причина за смъртността в България. Последната публична класация на заболяванията в България за 2020 г. (исторически данни) е както следва:

На първо място се нареждат болестите на органите на кръвообращението, чийто интензитет е 1 090.1 на сто хиляди души от населението, а относителният им дял е 60.6%. Сред тях най-голяма е честотата на смъртност следствие на мозъчно-съдови болести и исхемична болест на сърцето. Диагностицирането на тези заболявания се прави от кардиолог и чрез електрокардиограма (ЕКГ) , която е задължителна за рисковите групи (лицата над 30 г.).

На второ място се нарежда смъртността от новообразувания. През 2020 г. равнището на смъртност по тази причина е 267.2 на сто хиляди от населението, като смъртността сред мъжете се запазва значително по-висока отколкото при жените. Трябва да се отбележи, че през 2020 г. се намалява честотата на новите случаи на заболявания от злокачествени новообразувания, която намалява спрямо предходната година и е 399.3 на сто хиляди души от населението. Това обаче, не следва да ни успокоява. Част от причините за намалените новооткрити злокачествени заболявания, можем да намерим в по-трудното достигане до рутинни медицински прегледи и профилактика, поради въведените, през голяма част от годината COVID-19 мерки.  Анализи в областта, сочат, че потенциалните недиагностицирани случаи на новообразувания наброяват над 2300. Това е потенциален риск за дългосрочно и неблагоприятно развитие на заболяванията от подобен род.

В нозологичната структура на тези заболявания е висока заболеваемостта от злокачествени новообразувания при мъжете и жените са тези на: млечната жлеза; простатата; кожата; трахеята, бронхите и белия дроб; дебелото черво; тялото на матката; шийката на матката; пикочния мехур; ректосигмоидалната област, правото черво (ректум), ануса и аналния канал и т.н.  За да може да бъдат диагностицирани тези заболявания препоръчваме преглед при следните специалисти:

• Преглед от мамолог за ранно диагностициране на рак на гърдата при жените;
• Преглед от уролог – Преглед на простата – Ракът на простатата е един от най-агресивните и смъртоносни форми на болестта. Освен това е един от най-често срещаните сред мъжете, за съжаление с висок процент смъртност. Преди време се считаше, че риск от проблеми с простата имат хора в напреднала възраст (около 75 г.). С времето възрастта падна значително, като в момента се приема, че рисковата група са мъжете над 40 г. Според статистика публикувана от Министерство на здравеопазването през 2020 г., над 55% от мъжете над тази възраст имат проблеми.

Прегледът на простатата първоначално включва извършването на две дейности: PSA тест и дигитално ректално изследване. За да не се налага влизане в личното пространство на служителите препоръчвам да се направи само простатно – специфичен антиген – PSA тест, който се извършва чрез вземане на кръв и в случай на завишени показатели (които не са задължително наличие на рак) да се препоръча на служителя да премине към следващия етап от прегледа.

• Преглед от дерматолог за откриване на новообразувания по кожата и тяхното диагностициране. Сред най-рисковите групи попадат лицата със слаба пигментация на кожата, но непрекъснатото използване на солариум и други подобни начини за промяна на тена променят и групата. В тази връзка препоръчваме всички служители да минат през подобен преглед. Обърнете внимание, че прегледа трудно може да се осъществи без съдействие на служителите, понеже именно те трябва да сигнализират на дермато-венеролога, за притеснителни бенки (невуси) по тялото им.
• Преглед от гастроентеролог – прегледа на Дебелото черво се извършва чрез колоноскопия, но тъй като и без този преглед е трудно служителите да бъдат убедени да се явят ви препоръчваме по лек вариант, а именно ехографски преглед от интернист. Така в случай на съмнения за здравето на служителя ще му бъде препоръчано да се обърне към интернист.
• Прегледът на трахеята, бронхите и белия дроб е на по-висока стойност. За най-добри резултати се препоръчва скенерна томография. По-достъпен и приемлив е варианта да се изследват служителите със Спирометър от пулмолог.
• Ректосигмоидалната област, правото черво (ректум), ануса и аналния канал се преглеждат от гастроентеролог.
• За ранна диагностика на карциномни образувания на тялото на матката и шийката на матката – гинеколог за жените.

Съществената промяна в структурата на смъртността по причини е, че на трето място в смъртоносната статистика влиза COVID-19, като относителният им дял е 6.9%, а равнището на смъртност е 123.4 на сто хиляди души от населението. Освен голямата смъртност, която имаше вирусното заболяване през 2020 и 2021 г., то се оказа и със сериозни последици изразяващи се в бъбречни, сърдечни, съдови и неврологични усложнения. В тази връзка експертите препоръчват да се направят ехография на сърце от Кардиолог. Проверка на рефлексите от невролог.

В заключение ви представяме един неизчерпателен списък на специалистите, чрез които работодателите биха могли така да извършат прегледите, максимално да намалявайки риска от късно диагностициране на най-честите незаразни хронични заболявания в България.

1. Интернист – измерва теглото и ръста, ехография на коремни органи и дебело черво;
2. Кардиолог – извършва ЕКГ на лицата над 30 годишна възраст, измерва кръвното налягане, ехография на сърце;
3. Лабораторни изследвания:

• Кръв – пълна кръвна картина + ДИФ, ДКК, PSA тест;
• Урина – албумин, кетонни тела, уробилиноген, хемоглобин и захар;

4. Отоларинголог – аудиометрия (за служители, чийто начин на работа, създава риск за слуха);
5. Офталмолог – пълен очен преглед на служителите работещи с видеодисплеи;
6. Невролог – пълен неврологичен преглед на служителите.
7. Мамолог – мамография на жените;
8. Дерматолог – цялостен преглед за наличие на ракови образувания по кожата.
9. Пулмолог – тест със спидометър;
10. Гастроентеролог – за преглед на ректосигмоидалната област, правото черво (ректум), ануса и аналния канал;
11. Гинеколог – за жените.
12. Не забравяйте да се консултирате с вашата трудова медицина за специфичните рискове застрашаващи здравето на екипа ви, като съответно те ще ви насочат към съответните специалисти.